Хернията представлява преминаване на тъкани, органи или части от тях през вродени или придобити отвори в мускулно-фасциалния слой. Това е едно от най-честите състояния, които налагат операция. Ежегодно в света се извършват над 20 милиона операции за херния, а в България през 2019 година са оперирани 14 538 души по повод незаклещена херния. Най-чести в областта на коремната стена са слабинните (ингвинални) хернии.

Какви са симптомите на слабинната херния?

Оплакванията, свързани със слабинна херния, често започват рязко след провокиращ момент — вдигане на тежко, кашлица, напън или друго физическо усилие. Обикновено пациентите усещат дискомфорт или болка в областта на хернията, която се засилва при някои от изброените фактори. Симптомите са по-изразени вечер, а сутрин са минимални или липсват. Възможно е да няма болка, а само чувство на изтръпване или нарушена чувствителност от притискане на нервни влакна.

С прогресирането на заболяването се оформя нарастваща подутина, която се увеличава при напън и намалява или изчезва в легнало положение. Острата болка, съчетана с подутина, която не намалява дори при легнало положение, може да е сигнал за спешно състояние — заклещване, което изисква незабавна хирургична намеса.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата херния обикновено е клинична и се поставя след преглед от хирург. Рядко се налага извършването на допълнителни изследвания като ехография или ядрено-магнитен резонанс.

Трябва ли да се подложа на операция при херния?

До преди няколко десетилетия отговорът на този въпрос би бил категоричен: „Да“. В днешно време отговорът е по-диференциран и звучи по-скоро така: „Най-вероятно — да“. Какво се е променило? Натрупаните данни показват, че основното остро състояние, което налага спешна операция при херния — странгулацията, възниква сравнително рядко (1,8% за 4,5 години). Така при малки хернии, които протичат с минимални оплаквания и не нарушават обичайната активност на пациента, може да се приложи стратегия на изчакване — т. нар. „wait and watch“.

Трябва да се подчертае, че единственият доказано ефективен метод за лечение е операцията. Изчаквателното наблюдение, носенето на външни бандажи и изпълняването на "специфични упражнения, които усилват мускулатурата", могат само да отложат проблема, но не водят до излекуване. Около 70% от пациентите, избрали стратегията „wait and watch“, преминават към операция в рамките на пет години, тъй като симптомите се засилват. Въпреки че пациентите са били предупредени и спазват режим, проблемите често се развиват в първите две години.

Видове операции при слабинна херния

В съвременната практика се използват ограничен брой оперативни техники (над 200), като основно се прилагат два основни подхода:
1. Операции със собствени тъкани — класическите операции с разрез, при които не се поставя протетична мрежа.
2. Операции с поставяне на платно (мрежа) — т. нар. пластики без напрежение (tension free hernia repair). Тези операции се делят на:

• Предни пластики (с разрез)
• Задни пластики (преперитонеални)

Най-широко използваните техники са операцията по метода Лихтенщайн (Lichtenstein) за предните пластики и лапароскопските методи ТАРР и ТЕР за задните.

Предимства на различните методи:
Отворените методи (с разрез) предлагат добра достъпност, по-ниска цена, лесно обучение на хирурзите и възможност за извършване под местна анестезия.

Лапароскопските методи се отличават с по-бързо възстановяване, по-малко болка и по-ниска честота на усложненията.

По отношение на продължителността на операцията, болничния престой и честотата на рецидивите, двата метода дават сравнително сходни резултати.

Какъв метод да избера?

Изборът на оперативен метод трябва да бъде индивидуализиран и направен след консултация с хирург. В зависимост от случая, лапароскопските или отворените методи може да са за предпочитане.

Лапароскопски операции са за предпочитане при:
1. Двустранни хернии.
2. Едностранни хернии при жени.
3. Рецидивни хернии след предходна операция с разрез.
4. Активни пациенти с основен симптом болка.

Операции с разрез са за предпочитане при:
1. Възрастни пациенти или такива с множество придружаващи заболявания, при които операцията под местна анестезия е по-безопасна.
2. Рецидивни хернии след предходна лапароскопска операция.
3. Ингвиноскротални хернии.
4. Пациенти с предходни малкотазови операции.
Тези препоръки са относителни, а не абсолютни, и изборът на метод зависи от индивидуалния случай.

Роля на хирурга при избора на операция

Опитът на хирурга е от съществено значение. Лапароскопските методи са по-трудни за овладяване и не са достъпни навсякъде. Ако хирургът не използва тези техники, може да препоръча конвенционална операция с разрез. Затова е важно пациентът да бъде консултиран от хирург с достатъчен опит както в отворените, така и в минимално инвазивните методи.
1. Ингвиналната херния е често срещано заболяване, при което единственият ефективен метод за лечение е операцията.
2. Лапароскопските методи предлагат по-бързо възстановяване, по-малка болка и по-ниска честота на усложненията.
3. Изборът на хирург е от решаващо значение за успешното лечение.

Статията е подготвена въз основа на международните препоръки за лечение на слабинни хернии, публикувани от European Hernia Society: HerniaSurge Group. International guidelines for groin hernia management. Hernia. 2018;22(1):1-165.

Ако имате съмнения за наличието на херния, можете да запишете час за консултация на телефон: 02 45 22 000 или да ни пишете на имейл: hernia@vita.bg.