След COVID пандемията хирургичните интервенции за корекция на херниални дефекти са се увеличили драстично и са значително по-усложнени заради забавената диагноза и отлагане на лечението, коментира хирургът доц. д-р Радосвет Горнев.

"Вита Херния Център" е част от Отделението по Обща, коремна и лапароскопска хирургия, което той ръководи. Центърът осигурява консултации и оперативно лечение на пациенти с различен вид херния.

Основната причина за появата на херния се корени в покачване на интраабдоминалното налягане, което в комбинация със „слабост“ на съединителната тъкан на пациента в областта на така наречените херниални точки, води до протрузия (излизане) на тъкани или органи, обвити в херниален сак и покрити с кожа и съответно формиране на херния. Най-честите видове херния са ингвиналната, пъпната, вентралната и феморалната херния. Особено място заемат хиаталните хернии, които са свързани с навлизане на органи от коремната кухина (най-често стомах) в гръдната клетка поради разширяване на отвора на диафрагмата.

Сред предразполагащите фактори за възникване на херния са мъжкият пол, състояния водещи до покачване на интраабдоминалното налягане, както и някои конституционални особености, и вродени заболявания на съединителната тъкан. В рисковата група попадат спортисти, които практикуват вдигане на тежести.

Основните симптоми на херниите са свързани с чувство за дискомфорт и болка в областта. Интересна особеност на състоянието, е че болката обикновено е толкова по-силна, колкото е по-малка самата херния. Според хирурга, има случаи, при които хернията не е „за операция“. Такива са например херниите с кратка анамнеза (начални хернии). Най-точният метод за преценка необходимостта от операция е физикалният преглед. Образните методи, като абдоминалната ехография и КТ скенирането не бива да се използват като показания за извършването на операция, тъй като те само констатират наличието на дефекта и отношението му спрямо тъканите в анатомичен план, но не дават обективна информация по отношение на необходимостта от извършване на хирургична интервенция. От друга страна усложнената херния може да бъде животозастращаваща, особено когато се касае за херния с инкарцерация и странгулация коментира ръководителят на Отделението по Обща, коремна и лапароскопска хирургия в Болница ВИТА.

По същество лечението на херниите е оперативно. Методите, които се прилагат са основно конвенционалната херниопластика (с разрез) и лапароскопията (миниинвазивна хирургия). Трудно е да се каже кой е превъзхождащият метод, тъй като решението за извършването на конвенционална или лапароскопска операция се базира на строго определени показания за всеки от методите. Общото и при двата вида операции е, че съвременният подход е така да се укрепи коремната стена, че да се осъществи свободна от напрежение пластика посредством използването на протези (така наречените платна).

Коланите и бандажите при инвагиналните хернии са противопоказани, особено когато в херниалния сак са попаднали чревни бримки. Пристягането с бандаж може да доведе до формиране на допълнителни страствания и пристягане на херниялния пръстен, което пък от своя страна е основната причина за възникването на странгулацията (по същество „задушаване“ на чревната бримка с рязко прекъсване на нейния кръвоток и некроза на стената). Любопитен факт е, че налягането в коремната кухина в определени моменти е подобно на налягането на автомобилна гума – дори при малък дефект може да се образува херния.

„Няма универсален начин за лечение на херниите“, коментира доц. Горнев. Решение се взима според вида и състоянието на хернията, както и възрастта на пациента. Дали ще бъде избран миниинвазивен достъп или отворена операция, целта е да се направи отворена пластика, свободна от напрежение.

Можете за запишете час за консултация във "Вита Херния Център" на тел. 02 45 22 000