Обикновено рецидивите при старите „стандартни” операции достигат до 10-15% и това ги прави по-малко ефективни. Затова във „Вита Херния Център” наред с конвенционалните оперативни техники, се прилагат в пълен обем и лапароскопските (безкръвни) методи, следвайки въведените стандарти на Европейската Херния Асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член е д-р Тушев. Лапароскопският метод на опериране дава възможност за по-бързото, безболезнено и лесно възстановяване на пациентите при минимална болка и травмиране и отличен козметичен резултат.

Поради спецификата на професията и нивата на физическо натоварване, характерни за нея, т.нар „спортна херния” е увреждане в областта на слабините, което е относително рядко състояние и е характерно за активните спортисти, сред които и Диего Фераресо.

За първи път това състояние е описано през 1980 г. oт лондонския хирург Джери Гилмор (Jerry Gilmore), който разработва оперативна техника за лечението му и носи неговото име. Подходящо е понятието „увреждане на слабините на Гилмор”, тъй като формално погледнато в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране.

Увреждането се характеризира с хронична болка в областта на слабините при атлети и разширение на външния отвор на слабинния канал. Най-често се наблюдава при футболисти, хокеисти и ръгбисти, като може да се развие както при любители-спортисти, така и при професионални атлети. При физикален преглед и образни изследвания не се доказва наличието на херния, каквато не се открива и при оперативна корекция на състоянието. Терминът „херния” в случая се употребява неправилно, но е останал в литературата, тъй като оперативната корекция на „спортните хернии” е свързана с извършване на хирургични реконструкции, подобни на тези при слабинните хернии.

Симптомите на „спортната херния” са свързани с поява на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено ирадиира към аддукторите и тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация на болката.

След спортуване обикновено засегнатият спортист усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кашляне, кихане или спортна дейност, могат да провокират появата на болката. В началото засегнатите лица са в състояние да продължат да спортуват, но с времето оплакванията прогресивно се увеличават.