Благодарим на д-р Антоанета Илиева за прекрасното стихотворение и отправения поздрав към всички колеги по случай Бабинден! Ето го и него:

За да може то да се роди-

имаш нощите,

в които недоспала,

ставаш все по-бяла...

За да чуеш първия му глас, щастлива,

с него раждаш се отново

и си жива –

с всякое от тях...

Прелетяла си отсреща

и отвъд страха,

а ръката ти гореща,

осезаваща и веща

им е първата подадена ръка!

От момиче – все си баба,

сладък, сладък ти е хляба!

Свързана ти е съдбата

с възелчета нов живот.

Знаеш пулса на нещата,

жилава си и корава.

Господ здраве да ти дава,

че те чака...що народ!